Басейнова дирекция отрича да е съгласувала проекта за строителство край Марица
Има ли проблем със застрояването на парцел в непосредствена непосредственост до река Марица? На този въпрос дават отговор редица институции през последните няколко дни, откакто при изкопни действия в имот до комплекса " Марица гардънс " се срути част от оградата на прилежащ парцел. И до момента в който вложителите дефинират случая като „ следено срутване “, живущите в региона сигнализират за евентуални престъпления и екологични опасности.
Прочетете още
До този миг фокусът падаше главно върху мненията на Регионална инспекция за опазване на околната среда, само че в редакцията ни постъпи дълго чаканият формален отговор от Басейнова дирекция „ Източнобеломорски регион “ (БДИБР) . Тяхната позиция хвърля напълно нова светлина върху въпроса, който най-вече тревожи пловдивчани – рисково ли е да се строи жилищна постройка с подземни гаражи в такава непосредственост до коритото на реката?
Строеж без мнение за водите – допустимо ли е?
Първата значима констатация от отговора на Басейнова дирекция е, че капиталовото намерение въобще не е в съгласие с тях . От институцията са безапелационни, че при тях не са постъпвали претенции и надлежно не са издавани мнения за допустимост на капиталовото предложение по отношение на жилищното строителство в съответния парцел.
На наш въпрос „ Във връзка със строителни действия в УПИ XXVI – 501.1216, има ли издадено от вас каквото и да е мнение във връзка с капиталовото желание и неговото осъществяване ? ", отговорът е " В Басейнова Дирекция Източнобеломорски регион (БДИБР) не са постъпвали претенции и надлежно не са издавани мнения за допустимост на капиталови оферти от позиция на План за ръководство на речните басейни, План за ръководство на риска от наводнения, Закон за водите (ЗВ) и подзаконови актове към него, по отношение на жилищно строителство за посочения парцел ".
От отговора на Регионална инспекция за опазване на околната среда излиза наяве, че екоинспекцията е съгласувала плана, базирайки се на обстоятелството, че той дава отговор на Общия организационен проект (ОУП) на Пловдив. Те категорично акцентират, че този макроплан на града е координиран с Басейнова дирекция. Няма обаче никакво координиране по съответното капиталово желание. Дали това е задоволително, следва да каже РДНСК .
" При разглеждането на двете капиталови оферти Регионална инспекция за опазване на околната среда - Пловдив е отчела както разположението по отношение на предпазени територии и зони, по този начин и настоящия Общ организационен проект на община Пловдив. Последният е признат с Решение № 521 от 24.11.2022 година на Общинския съвет - Пловдив след координиране с всички способени институции, в това число Басейнова дирекция „ Източнобеломорски регион “, се споделя в позицията.
Проверки на терен
След постъпил сигнал през февруари, специалисти на дирекцията са направили първичен оглед на място, при който са установили нараснало равнище на реката и завършен терен за строителство с насъбрана земна маса, само че без дейни изкопни действия.
Месец по-късно обстановката е радикално друга. Както стана ясно през вчерашния ден от отговор на РДНСК - Пловдив, Басейнова дирекция взе участие в междуведомствените инспекции, назначени след случая със срутената ограда.
" При взаимна инспекция на 19 март 2026 година, в която се включват РДНСК, Регионална инспекция за опазване на околната среда и Община Пловдив, на терена към този момент работят два верижни багера, извършващи огромни изкопни действия ", показаха пред TrafficNews от БД.
Парадоксът на заливните зони - има риск от наводняване, само че не задоволително голям
Най-важният въпрос, издигнат от жителите, е дали парцелът попада в заливна зона и нарушава ли се Законът за водите. Отговорът на Басейнова дирекция разкрива един любопитен административен абсурд.
От дирекцията прецизират, че в този сектор левият бряг на река Марица няма построена дига. Според картите на регионите под опасност от наводнения, парцелът фактически попада в регион със забележителен евентуален риск от наводнения – по-конкретно при сюжети с възможност за настъпване един път на 100 или 1000 години.
Ключовият миг за вложителя обаче се крие в детайлите на закона. От Басейнова дирекция изясняват, че парцелът не попада в най-рисковата зона – тази, която може да бъде наводнена при сюжет с възможност от 20 години . Именно поради тази техническа детайлност, няма и проблем. П арцелът не се води част от крайбрежната заливаема линия или речното легло. Следователно възбраните за жилищно строителство и възбраните за нарушение на естественото положение на брега не са в действие за този обект .
Така на процедура, макар страховете на съседите от дълбоките ровове, чисто писмено строителството не нарушава хидроложките рестрикции на Закона за водите.
Старите разрешителни и изчезналият " биокоридор "
Докато констатациите на Басейнова дирекция играят в интерес на вложителя, позицията на Регионална инспекция за опазване на околната среда също сочи, че няма противопоказания за строителство. Припомняме, че съгласно екоинспекцията остарелият съгласувателен режим от 2023 година е неопределен и изцяло годен, в случай че няма смяна в параметрите на капиталовите планове . В подобен случай Регионална инспекция за опазване на околната среда следва да бъде неотложно известена.
Въпросът е какво може да се счете за " смяна на параметрите " – окрупняването на парцелите, новата виза за планиране, възможни промени в етажността или плътността на застрояване? Това е въпросът, на който институциите занапред би трябвало да отговорят. Към сегашния миг Регионална инспекция за опазване на околната среда – Пловдив изрично обявиха, че не са уведомявани за промени по обсъжданите две първични капиталови оферти.
Оттам обясниха още, че парцелите не попадат в предпазена територия по смисъла на Закона за предпазените територии, само че попадат в рамките на предпазена зона от мрежата Натура 2000 - „ Река Марица “, в чиято заповед за оповестяване няма възбрана за жилищно строителство.
От Регионална инспекция за опазване на околната среда отхвърлиха и изказванията на жителите за заличаване на " биокоридор ", като подчертаха, че в екологичното ни законодателство въобще не съществува такава категория на отбрана. Теренът се води урбанизирана територия със приблизително застрояване и единственото условие на екоинспекцията е общината да приложи залесителни мероприятия под формата на " зелен пояс " сред реката и постройките.
Наша инспекция обаче сподели забавен факт – точно този термин " Биокоридор, зелен пояс, буферна зона " попада черно на бяло в кадастъра за прилежащия парцел.
На фона на тези институционални отговори и документални еквилибристики, синът на вложителя и някогашен основен проектант на регион „ Северен “ – Тодор Узунов, остава убеден в законността на дейностите си. Той отхвърля спор на ползи и твърди, че " следено съборената ограда " на съседите ще бъде възобновена.
Сега топката е напълно в полето на РДНСК – Пловдив. Техните специалисти би трябвало да създадат финалното умозаключение има ли несъответствия в строителните бумаги на база всички получени документи и сигнали от жители. Резултатите от инспекцията им се чакат с голям публичен интерес.
.webp )
Прочетете още
До този миг фокусът падаше главно върху мненията на Регионална инспекция за опазване на околната среда, само че в редакцията ни постъпи дълго чаканият формален отговор от Басейнова дирекция „ Източнобеломорски регион “ (БДИБР) . Тяхната позиция хвърля напълно нова светлина върху въпроса, който най-вече тревожи пловдивчани – рисково ли е да се строи жилищна постройка с подземни гаражи в такава непосредственост до коритото на реката?
Строеж без мнение за водите – допустимо ли е?
Първата значима констатация от отговора на Басейнова дирекция е, че капиталовото намерение въобще не е в съгласие с тях . От институцията са безапелационни, че при тях не са постъпвали претенции и надлежно не са издавани мнения за допустимост на капиталовото предложение по отношение на жилищното строителство в съответния парцел.
На наш въпрос „ Във връзка със строителни действия в УПИ XXVI – 501.1216, има ли издадено от вас каквото и да е мнение във връзка с капиталовото желание и неговото осъществяване ? ", отговорът е " В Басейнова Дирекция Източнобеломорски регион (БДИБР) не са постъпвали претенции и надлежно не са издавани мнения за допустимост на капиталови оферти от позиция на План за ръководство на речните басейни, План за ръководство на риска от наводнения, Закон за водите (ЗВ) и подзаконови актове към него, по отношение на жилищно строителство за посочения парцел ".
От отговора на Регионална инспекция за опазване на околната среда излиза наяве, че екоинспекцията е съгласувала плана, базирайки се на обстоятелството, че той дава отговор на Общия организационен проект (ОУП) на Пловдив. Те категорично акцентират, че този макроплан на града е координиран с Басейнова дирекция. Няма обаче никакво координиране по съответното капиталово желание. Дали това е задоволително, следва да каже РДНСК .
" При разглеждането на двете капиталови оферти Регионална инспекция за опазване на околната среда - Пловдив е отчела както разположението по отношение на предпазени територии и зони, по този начин и настоящия Общ организационен проект на община Пловдив. Последният е признат с Решение № 521 от 24.11.2022 година на Общинския съвет - Пловдив след координиране с всички способени институции, в това число Басейнова дирекция „ Източнобеломорски регион “, се споделя в позицията.
Проверки на терен
След постъпил сигнал през февруари, специалисти на дирекцията са направили първичен оглед на място, при който са установили нараснало равнище на реката и завършен терен за строителство с насъбрана земна маса, само че без дейни изкопни действия.
Месец по-късно обстановката е радикално друга. Както стана ясно през вчерашния ден от отговор на РДНСК - Пловдив, Басейнова дирекция взе участие в междуведомствените инспекции, назначени след случая със срутената ограда.
" При взаимна инспекция на 19 март 2026 година, в която се включват РДНСК, Регионална инспекция за опазване на околната среда и Община Пловдив, на терена към този момент работят два верижни багера, извършващи огромни изкопни действия ", показаха пред TrafficNews от БД.
Парадоксът на заливните зони - има риск от наводняване, само че не задоволително голям
Най-важният въпрос, издигнат от жителите, е дали парцелът попада в заливна зона и нарушава ли се Законът за водите. Отговорът на Басейнова дирекция разкрива един любопитен административен абсурд.
От дирекцията прецизират, че в този сектор левият бряг на река Марица няма построена дига. Според картите на регионите под опасност от наводнения, парцелът фактически попада в регион със забележителен евентуален риск от наводнения – по-конкретно при сюжети с възможност за настъпване един път на 100 или 1000 години.
Ключовият миг за вложителя обаче се крие в детайлите на закона. От Басейнова дирекция изясняват, че парцелът не попада в най-рисковата зона – тази, която може да бъде наводнена при сюжет с възможност от 20 години . Именно поради тази техническа детайлност, няма и проблем. П арцелът не се води част от крайбрежната заливаема линия или речното легло. Следователно възбраните за жилищно строителство и възбраните за нарушение на естественото положение на брега не са в действие за този обект .
Така на процедура, макар страховете на съседите от дълбоките ровове, чисто писмено строителството не нарушава хидроложките рестрикции на Закона за водите.
Старите разрешителни и изчезналият " биокоридор "
Докато констатациите на Басейнова дирекция играят в интерес на вложителя, позицията на Регионална инспекция за опазване на околната среда също сочи, че няма противопоказания за строителство. Припомняме, че съгласно екоинспекцията остарелият съгласувателен режим от 2023 година е неопределен и изцяло годен, в случай че няма смяна в параметрите на капиталовите планове . В подобен случай Регионална инспекция за опазване на околната среда следва да бъде неотложно известена.
Въпросът е какво може да се счете за " смяна на параметрите " – окрупняването на парцелите, новата виза за планиране, възможни промени в етажността или плътността на застрояване? Това е въпросът, на който институциите занапред би трябвало да отговорят. Към сегашния миг Регионална инспекция за опазване на околната среда – Пловдив изрично обявиха, че не са уведомявани за промени по обсъжданите две първични капиталови оферти.
Оттам обясниха още, че парцелите не попадат в предпазена територия по смисъла на Закона за предпазените територии, само че попадат в рамките на предпазена зона от мрежата Натура 2000 - „ Река Марица “, в чиято заповед за оповестяване няма възбрана за жилищно строителство.
От Регионална инспекция за опазване на околната среда отхвърлиха и изказванията на жителите за заличаване на " биокоридор ", като подчертаха, че в екологичното ни законодателство въобще не съществува такава категория на отбрана. Теренът се води урбанизирана територия със приблизително застрояване и единственото условие на екоинспекцията е общината да приложи залесителни мероприятия под формата на " зелен пояс " сред реката и постройките.
Наша инспекция обаче сподели забавен факт – точно този термин " Биокоридор, зелен пояс, буферна зона " попада черно на бяло в кадастъра за прилежащия парцел.
На фона на тези институционални отговори и документални еквилибристики, синът на вложителя и някогашен основен проектант на регион „ Северен “ – Тодор Узунов, остава убеден в законността на дейностите си. Той отхвърля спор на ползи и твърди, че " следено съборената ограда " на съседите ще бъде възобновена.
Сега топката е напълно в полето на РДНСК – Пловдив. Техните специалисти би трябвало да създадат финалното умозаключение има ли несъответствия в строителните бумаги на база всички получени документи и сигнали от жители. Резултатите от инспекцията им се чакат с голям публичен интерес.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ